«Бартек»

Веднъж един от работниците донесе в лесничейството малка тъмнокафява топка. По характерната триъгълна муцунка познах, че това е лисиче. В дупката били шест, майката отишла някъде, навярно до селото. Та нали, за да изхрани такова многобройно семейство, трябвало доста да се потруди. А доказателство, че между лисиците и жителите на селото близо до гората конкуренцията за кокошки е голяма, бе това, че от лисичето гнездо беше оцеляла само тази кафява топка, която, както бе решил този работник, ще заживее между хората, тоест ще я получи като подарък малкият Ярек, шестгодишният син на лесничея.

Разбира се, лисичето трябваше да се наименува. Най-много му подхождаше името Бартек, и то така си остана — Бартек. Ярек се радва кратко време на горския подарък. За едно пакетче дропс бонбони аз станах притежател на лисичето. Малкото изобщо не чувстваше, че в живота му настъпват все нови и нови промени. Седеше в ъгъла на кухнята, пискаше от време на време и правеше, където му падне, мокри петна. Изглеждаше ужасно безпомощно. Когато обаче котката дойде, както обикновено, за вечерната дажба мляко, Бартек само изпръхтя и котката избяга. Също и Летек — кучето за лов на диви свине — се боеше от лисичето като от огън, заглеждаше се от коридора в стаята, но не смееше да премине прага.

Бартек обаче трябваше да дели кухнята със старата, непрекъснато лъгана квачка. Лъгана, защото вече трети път мътеше и водеше малки патенца. Бягаше след това покрай брега на язовира и жално се оплакваше, когато патенцата чак се задавяха от щастие във водата по средата на водоема. Бартек явно се боеше от квачката, достатъчно му беше дето веднъж тя го цапна по носа с крилото си и оттогава чувстваше голям респект от кокошо-патешкото семейство.

Бартек не ни създаваше много грижи. Всъщност дни и нощи прекарваше в кутията от обувки. Оттам го измъквахме за врата сутрин и вечер за порция прясно мляко. Вечер получаваше допълнително парче месо. През останалото време той спеше непрекъснато. Всичко вървеше добре, ваканционните дни минаваха във весело настроение. Животът щеше да си тече спокойно, може би дори малко монотонно, ако не беше това, че една сутрин Бартек просто… изчезна. Картонената кутия беше празна. Къде се беше дянал Бартек?