«Приключенията на една автоматична писалка»

Намираха се в някакъв сутерен, точно трима, през късна нощ. Мястото беше пълно със сенки, и със сенките си те ставаха шестима, по един повече за всеки.

Бяха Мойлън, познат преди всичко като Шефа, Хемънд, един от помощниците му, и някакъв индивид, известен просто като Бурмата — прякори, каквито в престъпния свят често се прикачват с безпогрешна точност.

На кука, забита в мертеците на сутерена, висеше манекен, наподобяващ играч на ръгби, направен с подръчни материали като за витрина. Горе, от лявата му страна, там, където би било горното джобче на обикновен костюм, беше пришита кръпка, нещо като джоб.

Шефа, надвесен над една маса, оглеждаше под лампата два предмета. Те бяха две автоматични писалки, досущ еднакви, с нашарени като мрамор тела, с три златни ивици, които постепенно се стесняваха, а от двата края, отгоре и отдолу, завършваха с украшение във вид на малко златно маймунско лице.

— Точни копия на тая, която Келър винаги носи със себе си — увери Хемънд Шефа. — Узнах отде е купена неговата, поръчах две като нея, после му ги донесох да ги преправи.

Шефа изгледа накриво Бурмата.

— Много се пипкаш — изръмжа той.

— Исках да ги изпипам както трябва — възрази Бурмата с писклив, треперлив глас. — Ти нали каза да не бързам.

— Може и така да е, но не искам междувременно тоя тип да умре от старост. Не е това целта.

— Няма да умре от старост — обеща Бурмата. — Няма, докато не опита някоя от тези. Подай ми едната да ти покажа на какво са способни.

Мойлън бързо размени местата на писалките в ръцете зад гърба си.

— Почакай малко. Не искам да рискувам да се провали работата поради това, че не са еднакви. Избери си една, без да гледаш.

— И двете са еднакви — каза Бурмата. Той потупа Мойлън по дясната ръка, и Мойлън му подаде тази, която беше в нея, а задържа другата.

Бурмата се приближи до манекена, пъхна внимателно писалката в пришитата кръпка, тъй че да стои изправена като в горното джобче на сако.

После грижливо отмести работната маса до най-далечната стена, на колкото се може по-безопасно разстояние.

— Дръпнете се и вие там, до стената — посъветва той.

— Ами другите квартиранти? — попита Мойлън, поглеждайки към тавана. — Да не чуе някой?

— В сградата няма никого освен мен… тя е празна. Затова работя тук. Държа сутерена под наем.

Бурмата показа в ръцете си нещо, което не се виждаше.