«Планът Холкрофт»

На Майкъл и Лоурънс

талантлива и прекрасна двойка

Подводницата бе привързана за огромните пилони и приличаше на впрегнат исполин с широка муцуна, чийто силует рязко се очертаваше в светлината на северното утро.

Базата се намираше на остров Шархорн в залива Хелголанд, на няколко мили от германския бряг и устието на река Елба. Използваха я като спирка за презареждане с гориво, която съюзническото разузнаване не бе успяло да разкрие, и от съображения за сигурност бе малко известна дори и сред стратезите в самото германско Върховно командване. Подводните мародери я посещаваха под прикритието на мрака, като изплуваха и се потапяха на няколкостотин метра от мястото за акостиране. Това бяха убийците на Нептун, които идваха тук да отпочинат или да се впуснат в нова атака.

За притихналата в пристанището подводница войната вече бе свършила и сегашната й мисия беше свързана с началото на нова война.

На комендантския й пост стояха двама мъже — единият в униформа на висш офицер от германския флот, а другият — висок цивилен без шапка — явно предизвикателство към суровата зима, бе вдигнал яката на дългия си тъмен балтон, за да се предпази от силните северноморски ветрове. Двамата следяха с очи дългата върволица пътници, която бавно се нижеше към подвижното мостче в средата на кораба. Щом някой достигнеше мостика, името му се отмяташе в един списък, а после го отвеждаха или занасяха в търбуха на подводницата.

Само някои от тях можеха да вървят сами — отпразнувалите дванадесетия или тринадесетия си рожден ден.

Останалите бяха малки деца. Невръстни бебета в прегръдките на военни сестри със строги лица, които предаваха крехките създания на група военни лекари на мостчето; шест-седем годишни малчугани, стиснали в едната си ръчичка еднакви пътни куфарчета, а в другата — ръчичките на другарчетата си, вперили погледи в странния черен кораб, който щеше да бъде техен дом седмици наред.

— Невероятно — промълви офицерът. — Просто невероятно.

— И това е само началото — отвърна мъжът с балтона, чиито остри, сурови черти бяха неподвижни като маска. — Отвсякъде пристигат съобщения. От пристанища и планински проходи, от оцелелите летища по цялата територия на Райха. Хиляди заминават. Към всички краища на света. И хората ги очакват. Навсякъде.

— Изключително — офицерът поклати глава удивен.