«Елка»

778


1 страница из 3
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Йордан Йовков Елка

Слънцето, като че спряно досега, изви на запад и престана да сипе нетърпима жар. Като мъчителен кошмар отмина тежката мараня и в широкия двор на голямата, стара къща изведнъж всичко се пробуди и оживи. Полъхна гъста, свежа миризма от белите акации, натегнали от тежки гроздове цвят, весело забръмчаха около тях златни пчели, зашепнаха тихо листата на стария орех, а над ниския плет на малката градинка срамежливо надникнаха усмихнати, червени рози. Скрити досега в бурена, плъзнаха из двора кокошки, като израснали от земята. В стрехите, спуснали дълги сенки, загукаха гълъби, а в затрънения плет на овчите кошари палави врабци отново се закараха и заспориха. Бели волски черепи равнодушно и нямо гледат с тъмните си кухи очи веселите, суетни птици и сякаш се усмихваха…

Под сянката на ореха, с разпуснат черен чюмбер и по ръкави, седеше стара жена и предеше. До нея лежеха две големи кучета. От време на време те търпеливо се обръщаха и изтракваха с големите си челюсти на досадните мухи. После пак слагаха глава на предните си нозе и спираха кротки, доверчиви очи на страта жена.

Внезапно откъм пътя долетя весел звънлив смях и, подобно на сладката миризма на белите акации, разля се и изпълни въздуха. Двете кучета излаха весело и се спуднаха към вратата. Старата жена трепна, сложи вретеното на коленете си и се загледа. Да, това е Елка. Но защо ли се смее тъй. Портите, тласнати с голяма сила, шумно се разтвориха. Боже, тоя Иво, все ще измисли нещо. Висок и снажен, цял гигант, в широките си прегръдки той носеше, като малко дете, Елка. Около него тичаха и се петлаеха в краката му две бели агънца с огърлици от пъстри синци. Русите, блестящи коси на Елка ката златни вълни се спущаха към земята, белите й ръкави, набрани до рамената, откриваха ръцете й. Тя беше обхванала шията на брата си и лудо се смееше.

— Не можеш… Не можеш…

— Искаш ли?

— Не, не можеш. Не…

Иво се спря, наведе се и сложи Елка почти на земята, без да я пуща. След това изведнъж се изправи и я подхвърли високо нагоре. Майката уплашено извика. Елка остана за минута във въздуха с развени коси и разперени ръце и отново падна в прегръдките на брата си.

— Иво, луд ли си, пусни я…

Иво пусна Елка. Тя се престори на сърдита и избяга при майка си.

Комментарии к книге «Елка», Йордан Йовков

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства