«Как Лесньо си направи крила и последните му патила»

837


1 страница из 4
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Крила с перушина Вятърът — немирник стар —хлопа, по вратите,крушата го пъди с клонии шуми сърдито.Вятърът — немирник стар —свива крехки клони,през огради покрай сградидесет шапки гони.Свири в пукнати гърнета,по стъклата чука,гъне белите пранета,громоли в олука.Вдига прах пред всяка къща,дърпа в миг забрадки,край реката преобръщанепохватни патки.Вятърът — немирик стар —всичко живо смая,даже скочи ненадейнов Лесньовата стая.Блъсна бялото перденце,прахуляк навлече,и подвикна: „Хей, момченце,ставай, съмна вече!“Но подвикнал, спря да вика —във леглото няма никой!Вятърът навън изтича,тука-татък занадничаи на края го набарасвит на завет до хамбара.Сви над него, викна „уха“и в лицето му задуха.Лесньо скочи и измънка:„Гледай ти, защо съм вънка?!Хъм… От тате бе ме страх,та навън преспах!Но нали се вричах вчера,нещо там да изнамеря? —Исках с ум и много сръчнода извърша дело мъчно!Да, крила реших да правяи със тях да се прославя!“Лесньо се зарадва, стана,вря се дълго из таванаи от ниския балкон,скочи с някакъв картон.С ножица ръждива почнада изрязва бавно, точно.Много хубавичко става!Много майсторска направа!Станаха крила голями,Лесньо важно ги презрами:„Хубаво стоят, ура!А отде пера?“Постоя смълчан юнака.Но защо ли се разтака?Дето казва се — на крачка,на тавана мъти квачка —тя е кротка и добричка,ще я пипне той сегичка!Лесньо хлътна на тавана,легналата квачка хванаи с безжалостни ръцея проскуба до перце.Хукна квачката добричкацяла гола-голеничка.Но се стресна посред двора —ще я видят птици, хора!Ох, беда, натам-насам —стана бедната за срам!А на завет под балконас бузи зачервениЛесньо двата си картонасложи на колени.Още пооряза, стана,мери ги отново,попритисна с пръсти, с длани —вече е готово.И перата заналепва,както той умее,а сърцето му потрепва,а душата пее:„Ой, крила, крила могъщи,ой, крила мечтани,ще излитна с вас над къщи,над гори, поляни.Ще излитна нависоко,чак под небесата,ще погледна нашироковредом по земята.И ще зърна най-подиренякъде козата,дето толкоз време дирясред горещината.Нея в къщи щом докарам,мама ще ме гали,тате няма да се кара,бате ще ме хвали.Всички ще се радват: «Браво,видите ли Лесньо,рече и крила направи —да, момче чудесно!Залови се с нещо мъчно,но не се отчая,а труди се неотлъчнои успя на края.Ой, крила, крила могъщи,ой, крила мечтани,ще излитна с вас над къщи,над гори, поляни.»“Пее Лесньо, вежди кърши,екне цяло село,и след мъничко привършимъчното си дело.Поизпъчи се, крилатамайсторски подхвана,изравни ги с рамената

Комментарии к книге «Как Лесньо си направи крила и последните му патила», Добри Жотев

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства