«Хари Потър и реликвите на смъртта»

5139


5 страница из 500
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

За пореден път Волдемор погледна нагоре към клатещото се тяло и сетне продължи:

— Аз лично ще се погрижа за момчето. Имаше прекалено много провали, когато Хари Потър се оказваше замесен. Някои от тях са мои. Това, че Потър е още жив, е повече заради моите грешки, отколкото заради неговите способности.

Всички около масата наблюдаваха Волдемор с опасение, че всеки един от тях може да бъде обвинен за това, че Хари Потър все още е жив. Волдемор обаче, изглежда говореше повече на себе си, или на тялото, което беше в безсъзнание над тях, но не и на присъстващите.

— Бях невнимателен и така, благодарение на чист късмет и шанс, бяха осуетени безупречни и прекрасно наредени планове. Но сега вече знам и разбирам неща, които преди не осъзнавах. Аз съм този, който трябва да убие Хари Потър и аз ще го направя!

При тези думи, като че ли в отговор, прозвуча внезапен стон, последван от ужасен и измъчен рев, изпълнен с много болка и страдание. Много от тези, които бяха се разположили около масата, погледнаха надолу уплашени, защото звукът се бе чул под краката им.

— Опаш!… — каза Волдемор, без да променя тихия си и замислен тон и без да отмества очи от клатещото се тяло над тях.

— Не ти ли наредих да държиш затворника ни така, че да пази тишина?…

— Да, г-господарю… — заекна дребен мъж някъде от средата на масата, който беше седнал толкова ниско, че повечето от присъстващите бяха решили, че мястото е празно. Но сега той се изправи и бързо изтича извън стаята, оставяйки зад себе си едно странно, сребърно сияние.

— Та… както казвах — продължи Волдемор, поглеждайки отново напрегнатите лица на последователите си, — Вече всичко ми е ясно. Ще трябва, например, да взема от вас назаем някоя магическа пръчка, за да мога да убия Потър.

Всички, които бяха седнали на масата изглеждаха шокирани, защото със същия успех можеше да заяви, че иска да вземе назаем ръка или крак.

— Няма ли доброволци?!… — зачуди се Волдемор. — Тогава да видим… Луциус! Не виждам причина, в момента да ти е необходима пръчка.

Луциус Малфой погледна нагоре. Кожата му изглеждаше неестествено жълта на светлината от огъня, а очите му сякаш бяха хлътнали и с тъмни сенки под тях. Когато заговори, гласът му бе дрезгав.

— Господарю?

— Пръчката ти, Луциус. Искам пръчката ти!

— Аз…

Комментарии к книге «Хари Потър и реликвите на смъртта», Джоан Роулинг

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства