«Далечни спомени»

931


1 страница из 10
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Точно сега ли трябва да тръгнеш? — попита Клер и ме хвана за ръката.

— Да. Не се вълнувай, миличкото ми. Ще направя една купчина мангизи и утре ще го отпразнуваме. Отдавна не сме имали повод, нали?

— Много важно — рече тя. — Толкова не ми се иска да тръгваш. — Направи пауза и добави: — Добре де, хайде.

Стърчеше до вратата и се усмихваше, докато слизах по стъпалата. Като се качих на автобуса, за стотен път си помислих, че въпреки всичко в живота ми провървя.

Рен живееше в голяма стара къща в богаташки квартал. Той лично ми отвори — висок мъж с посивели коси и уморен поглед.

— А, господин Арманд. Вие сте изключително точен. Влизайте.

Въведе ме в малка гостна. По четирите стени от пода до тавана бяха подредени книги.

— Седнете. Нещо за пиене?

Доколкото разбрах, двамата бяхме сами.

— Може би малко вино.

Погледнах през прозореца. По улицата мина автомобил последен модел. Удобно е да се седи в елегантно кожено кресло. Тези житейски дреболии ме успокояват. Рен се върна с бутилка вино и наля на двамата. Най-добра марка бургундско. Седна срещу мен и кръстоса крака.

— Можете да си тръгнете, когато ви се прииска. Няма да променя мнението си за вас. — На лицето му цъфна някакво подобие на усмивка. — Не е случайно, че в договора няма такава клауза. Вие сте женен, нали?

Кимнах, но това не е повод да отстъпвам. Точно обратното, поради тази причина съм тук. Клер работи, но очакваме дете. Що се отнася до мен, знаете колко получава един асистент в катедрата по химия. Нашумелите псхофизични експерименти на Рен му бяха осигурили солидни финанси, доброволците също заработваха добре. Няколко часа в този дом биха могли солидно да подкрепят бюджета ни. Обаче…

— Не съм чувал за някаква опасност. Нали не изпращате хората в миналото? Имам предвид — физически.

— Не — Рен заби поглед в някаква точка над главата ми. — Но методът е нов… има доста неразбираеми неща… Не мога да предскажа колко далеч в миналото ще попаднете и какво ще ви се случи там. Да допуснем, че ваш прародител ще изпита огромно сътресение от факта, че сте там. Какъв ефект ще има това върху вас?

— Ами… Случвало ли се е с някого?

Комментарии к книге «Далечни спомени», Пол Андерсон

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства