«Отрова»

3087


1 страница из 396
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Пролог

В нощта, когато беше убит, Бернардо Баптиста вечеря просто. Само хляб със сирене и бутилка „Кианти“. Виното бе младо, но Бернардо отдавна бе превалил средата на живота си. Пък и нямаше да продължи да остарява. Тази нощ се оказа последната в житейския му път.

Бернардо беше обикновен човек, прост, като хляба. Живееше в старата си малка къща, разположена сред полегатите хълмове на север от Венеция, от деня на своята сватба, вече петдесет и една години. Петте му деца се родиха и израснаха тук. В този дом умря и жена му.

Вече на седемдесет и три години, Бернардо живееше сам, защото по-голямата част от семейството му се бе разпиляла по света. А той бе останал тук, в покрайнините на огромния лозарски масив, принадлежащ на семейство Джиамбели, където беше работил от най-ранното си детство.

Той познаваше Ла Синьора още, откакто тя беше малко момиче и бе научен да сваля шапката си винаги, когато минаваше край нея. А когато Тереза Джиамбели се завърнеше от Калифорния в имението, тя винаги се спираше да поговори с Бернардо. Припомняха си старите времена, когато нейният и неговият дядо работеха от сутрин до залез слънце в лозята.

Синьоре Баптиста. Така го наричаше. С уважение. Той също я ценеше много и имаше изключително високо мнение за нея. През целия си живот бе лоялен към нея и нейните хора.

Повече от шестдесет години Бернардо бе участвал в производството на вината „Джиамбели“. През този период бяха настъпили много промени. Някои добри, според неговото скромно мнение, други не чак толкова. Бернардо беше видял много. Дори прекалено много.

Лозята, приспани в съня на зимата, скоро щяха да се събудят. Трябваше да започне зарязването им. Артритът не му позволяваше да върши много работа, както когато беше млад, но той все още излизаше всяка сутрин, за да гледа как синовете и внуците му работят. Беше традиция.

Всички от семейство Баптиста бяха работили за фамилията Джиамбели. Бернардо смяташе, че това щеше да продължава и в бъдеще. Винаги щеше да бъде така.

През тази последна нощ от неговите седемдесет и три години, той седеше и гледаше лозята. Неговите лозя. Мислеше какво бе направено, какво още трябваше да се свърши и слушаше как декемврийският вятър шепти в голите клони на лозите.

Комментарии к книге «Отрова», Нора Робертс

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства