«Коприна и стомана»

3979

Описание

Лейди Катрин Грейсън е богата, млада благородничка с прекрасно бъдеще. Но един ден алчният й вуйчо решава да я отстрани от пътя си, като я тикне в лудницата. Единственият шанс на девойката да остане жива е да избяга от злокобното място — и тя го прави с каретата на Люсиен Монтен, маркиз Личфийлд. Когато изслушва нейната история, маркизът остава недоверчив и подозрителен. Но инстинктът на Катрин й подсказва, че той е човек на честта — и единствената й надежда за спасение. Решена да оцелее, тя успява да го съблазни и му подготвя ловък брачен капан. С това обаче започва една агония…



1 страница из 269
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Кет МартинКоприна и стомана 1

Лейди Катрин Грейсън стоеше безмълвно в плътната сянка зад вратата на старата каменна конюшня. Цялата трепереше. Мръсната й, дрипава нощница почти не я предпазваше от нощния мраз. Сламата, пръсната безразборно по студения гол под, безмилостно бодеше ходилата на босите й нозе. Тя ясно виждаше мършавата фигура и обсипаното с лунички лице на застаналия отпред коняр и луксозната черна карета.

Катрин се приближи още по-плътно към вратата и видя, че колата е напълно готова за път и, че е украсена с позлатен благороднически герб — вълча глава и сребърна сабя. Вляво от нея лакеите разговаряха приглушено с кочияша и докато се вслушваше напрегнато в разговора им, сърцето й започна да блъска лудо в гърдите. Каретата не пътуваше към Лондон, а се връщаше обратно в провинцията. Мили боже, насочваше се далече от големия град! Ако намереше вътре сигурно място, където да се скрие, тя щеше да е в безопасност!

Вълнението й нарасна, дишането й се учести. От ноздрите й излизаха бели облачета и се разтваряха в хладния утринен въздух. Трябваше да се махне оттук и колкото по-скоро — толкова по-добре. А тази карета й изглеждаше идеалната възможност за момента.

Още миг тя остана загледана в гладките, изящно полирани форми на скъпата кола и почувства прилив на надежда. Багажното отделение отзад щеше да свърши работа — стига да се намереше малко местенце и за нея. Катрин мислено се помоли да има късмет, пое си последна глътка въздух, за да успокои напрежението, обхванало тялото й, и се приготви за решителните няколко крачки, преди лакеите да са заели местата си в колата. Миг по-късно дочу гръмкия им смях и видя, че вниманието им е изцяло погълнато от двойка лаещи кучета. Тя се втурна към задната част на каретата — нозете й едва докосваха прашната земя, оплетените кичури на тъмната й коса се плъзгаха по раменете и обгръщаха тялото й.

Катрин повдигна припряно коженото покривало, скочи пъргаво в каретата и се настани сред камарата от куфари. Едва тогава се опита да успокои бесния ритъм на сърцето си и отправи гореща молитва към бога да не товарят повече багаж, преди да отпътуват.

Комментарии к книге «Коприна и стомана», Кэт Мартин

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства