«Наематели»

1406


1 страница из 27
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Ф. Пол УилсънНаематели

Идеята за „Наематели“ се спотаяваше някъде в ъглите на съзнанието ми от години. Простичък кратък разказ за един избягал убиец, който си мисли, че е открил идеалното убежище от закона в една самотна къща. Старият бухал, който живее там е луд; все говори за наематели, а е само той в бунгалото. Или не е така?

Можех да избера което и да е място, но реших да е Монро. Не само защото „Чувства“ се развиваше там, а и тези разкази бяха писани в промеждутъците между отделните глави от „Прероден“; този роамн също се развива в Монро и видях възможната аналогия. Предвиждах „Прероден“ да е първата част на една дълга поредица от романи, която да обедини три мои предишни романа — „Кулата“, „Гробницата“ и „Докосването“, в общ цикъл от шест части. Но защо всички тези странни неща се случваха в Монро? Защо Дат-тай-вао бе нарисуван в Монро в „Докосването“? Всичко ли бе случайност или имаше някакво обяснение? Осъзнах, че това обяснение се намира в „Прероден“. Така че, ако старчето в „Наематели“ имаше странни съжители, вероятно те също се връзваха с Монро по някаква причина. Мястото на действието не оказва някакво съществено влияние върху самия разказ, но това, че го свързвах с цикъла, ме нахъса допълнително.

Гюс и неговите наематели се появяват отново съвсем за малко в „Нощен свят“.

* * *

Задаваше се пощенската кола.

Гилрой Конърс, с обувки пълни с вода и риза все още мокра от обилната утринна роса, дебнеше сред високата трева и бурените с пънкарски прически. Болеше го навсякъде; но най-вече му се бяха схванали краката, от усилието да поддържа позата, която бе заел. Но не смееше да помръдне, от страх да не издаде присъствието си.

Така че си седеше свит на четири върху пътя, водещ към очуканото старо бунгало, което изглеждаше изоставено, но не беше — предишната нощ вътре светеше. Със своя покрив с единичен наклон и гниеща обшивка от кедрова кора, то приличаше по-скоро на уголемена пристройка, отколкото на нечий дом. Олющена газова бутилка бе приклекнала до северната стена; порутен тухлен комин подпираше лицемерна телевизионна антена. Отвъд бунгалото, блестейки на утринната светлина, се простираше североизточният край на пристанището на Монро и Лонг Айлънд Саунд.

Комментарии к книге «Наематели», Ф. Пол Уилсън

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства