Горинич се вмъкнал в опашката на процесията, състояща се изключително от самци, изпъчил Главната глава и решил да не си ходи, докато не изясни всичко. Бутнала го някаква намръщена личност и запитала подозрително:
— Ти кой си? Жених?
— Жених, жених! — чистосърдечно се съгласил Горинич.
— Тогава не изоставай — поомекнала намръщената личност.
— А какво е това ДОЖ? — попитал Горинич, подскачайки, за да влезе в срак с другите.
— ДОЖ? Доброволно общество на женихите. Ти откъде се взе бе, тъпак?
Горинич искал да обясни, че се е взел от Горин река, но отпред пак се раздал призивът на предводителя, тълпата отново отговорила — и отново тишина.
„Доброволно общество на женихите… — съобразявал Горинич. — Където женихи, там и невести…“
Изведнъж Средната глава — от закачливост ли, що ли? — изскочила изпод крилото и жизнерадостно завикала:
— А къде са невестите?!
Сработил условният рефлекс на тълпата, всички закрещели, без да мислят; в същия момент се чул поредният взрив на предводителя, най-дисциплинираните дожи се опитали да отговорят, врява неописуема… накрая процесията окончателно спряла и се объркала.
— Стой!!!
Спрели. Към опашката на процесията дотичало страхотно чудовище с две дузини глави, с камшик.
— Кой е подстрекателят?
Горинич тутакси бил издаден от намръщения си съсед, чудовището го измъкнало от строя и ревнало:
— Кой си ти? Да викаш без разрешение?!
Отпред креснал предводителят:
— Да се разстреля и на конкурса! Какво се занимаваме с него?
Чудовището се вкопчило в трите шии на Горинич и го повлякло край процесията, търсейки по-удобно място. Горинич се озъртал в недоумение, но не срещнал нито един съчуствен поглед. Горинич разбрал, че смъртта е близко, а той още не се е оженил! Задържал се на нокти и изпълнил бойния похват — както го е учила майка му: съборил чудовището на гръб и му извил трите глави.
Свободен е! Да бяга! Да лети!
Но тук на писъка на чудовището пристигнали навреме доброволни помощници и с тази тълпа Горинич вече не можел да се справи. От всички най се стараел намръщеният му съсед. Те налегнали Горинич, завързали го и го повлекли.
— А ето и ограда! Подходяща! Вържете го за оградата и запалете екстремиста! — викнал намръщеният съсед.
Привързали Горинич към оградата. Раздала се команда:
— Доброволци, при мен! А ти се махни, сополивецо! Излишните глави под крилете! Със запалителната смес…
Комментарии к книге «Горинич», Кадийска
Всего 0 комментариев