«Горинич»

1318


2 страница из 16
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Минало още време и на Горинич му станало толкова тъжно,че ако щеш вий с цяло гърло. Счувал му се, накакъв зов… сякаш някой го викал с ласкав глас; а кой и къде — неизвестно. Страдал от безсъница, станал нощна птица, летял над гората, разпъждал всички. Сутрин си отспивал на брега, наблюдавайки с някое око как по реката плуват търговци. Омръзнала му гъстата гора. Започнал да си оплаква живота, като го наричал „трижди проклет“; не знаел какво да прави, къде да иде; ровел в себе си, търсейки причината за своето униние, и накрая решил да се ожени.

По-малката глава веднага се разчуствала: вярна женичка, малко наследниче, радост на старини…

Средната не била против да се ожени, ако му поднесат жена на тепсия. Тогава — да. А инак — не.

Дошло време да мисли Главната глава. Животът му, общо взето, е уреден, има си работа: ако поиска — ще полети, ако поиска — ще хапне, ако поиска — ще поспи, а с жена неизвестно как ще бъде всичко… ще му се падне някоя свадлива драконица и тогава пътят е един: от сипея, та в реката. От друга страна, трябва да се рискува — животът си върви, а всички тези отрицателни емоции са вредни за здравето — с такава постоянна депресия няма да изкара дълго и… край.

Трябва, трябва да си избере подходяща невеста и да се ожени по любов, както завеща майка му.

Речено — сторено. Измъчен от поредния пристъп на тъга, Горинич зарязал всичко, хвръкнал в мокрото небе и, гонен от инстинкта, полетял на югоизток през три морета и два континента към южния архипелаг в град Дракопол — тогавашната драконова столица.

Летял той, оглеждайки се наоколо с надежда да срещне бъдещата си съпруга, но срещнал само един млад, ала вече грохнал дракон, който едва-едва мърдал с криле ниско над земята… нито подемна сила, нито летателни качества, отбелязал горинич.

Запознали се. Грохналият дракон попитал със слаб глас не е ли виждал Горинич по пътя си плантация от мак или коноп, обаче веднага, забравяйки своя въпрос, замърморил нещо трудно разбираемо:

— Началникът пита: клеймо ли ти е дотрябвало на челото? Аз му отговарям: никому не преча. Началникът: избирай едно от трите — да ходиш на лов за хора, да бъдеш таен осведомител или хамалин в инкубатор. Да се работи, кказва, трябва!

Чувайки за инкубатора, Горинич застанал нащрек:

— Хамалин може би не е лошо…

Комментарии к книге «Горинич», Кадийска

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства