«Първото семейство»

1965

Описание

Фантастична хроника за решителната борба за господство на земята След стотици години сражения — с използване на модерна технология срещу първобитни хора, които, изглежда, притежават свръхестествени сили — Федерацията все още е далеч от приключването на битката с мютите. Един самотен летец е замъкнат в един от нейните подземни бункери — дори самото съществуване на този младеж е предизвикателство към господстващата мъдрост на Първото семейство. А съдбата му ще определи бъдещето както на Федерацията, така и на мютите…



4 страница из 316
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Дийк беше различен от повечето трекери в Пуебло, които живееха, хранеха се, спяха и се шляеха на малки сплотени групи и очакваха нетърпеливо следващото нападение или появяване на врагове. Те се нуждаеха от допълнителната доза адреналин, генерирана от боя, за да се чувстват живи. На ешелона Дийк страдаше от същата суета, но сега истинските му удоволствия идваха от гледането на обагрените от слънцето кълбести облаци, на тъмните застрашителни буреносни и нежните перести, разчесвани от вятъра като конски опашки — конете бяха един от многото изчезнали животински видове. Четиричасовото му дежурство на наблюдателната кула беше станало за него много ценно. Той обичаше уединението, самотата — макар че никоя от тези думи не съществуваше в речника на трекерите. Видеолентата с незаконния звуков съпровод беше само негова; най-ценното му притежание. Последното нещо, което Дийк искаше да види, докато беше дежурен, бе тълпа крещящи същества с израстъци по главите. Всеки сигнал за тревога му отнемаше възможността да прибави други облачни картини към колекцията си.

Макар че беше нарушител на Кодекса, Дийк беше добър воин. Раните му бяха станали причина да бъде понижен до поддържащ персонал, но той все още носеше с гордост значката си на пионер. Мютите все още бяха врагове. Просто след зърването на първия изгрев той беше загубил интерес към бройката на труповете. Беше продължил съвестно да изпълнява своя дял в убиването и дори към края на втората си служба беше повишен в сержант, но от онзи първи прекрасен златен момент броеше само облаците. Всъщност за него това се беше превърнало във фатална мания. В дъното на ума му се криеше угризението, че ако беше отделил повече внимание да гледа в земята, вместо в небето, нямаше да натика отделението си в засада, от която единствен той беше останал жив.

Днес, подобно на повечето дни, нямаше нахлувания в периметъра. Което беше добра новина, що се отнасяше до Дийк. Лошата новина беше, че имаше много малко за гледане и абсолютно нищо за записване. Небето на екраните пред него беше потискащо лишено от облаци. Носените от въздуха скитници, чиито непрекъснато променящи се форми и различни нюанси бяха запалили въображението му, бяха изчезнали зад далечния хоризонт, оставяйки след себе си празни мъгляви платна; плавно преливащи се цветове, които започваха от бледо виолетово-синьо вдясно и постепенно преминаваха в светложълто вляво.

Комментарии к книге «Първото семейство», Патрик Тили

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства