«Окото на котката»

964

Описание

Уилям Блакхорс Сингър, последният ловец от индианското племе навахо, снабдява Института за междузвезден живот с екзотични създания от далечни планети. Едно от тях е Котката, еднооко мислещо същество с променлива форма. В телепатичния си контакт с Котката той й предлага да я освободи, ако тя му помогне да предотврати едно политическо убийство. Звярът приема, но при едно условие — после да унищожи своя враг, преследвача си, самия Сингър. И смъртоносната игра започва… В стремежа си да се спаси от зловещото създание Звездният следотърсач потъва в дебрите на опасните каньони, на своето минало и на родовата си памет — на път към смъртта, на път към живота…



1 страница из 158
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Роджър ЗелазниОкото на котката

На Джо Лийпхорн,

Джими Чий и

Тони Хилърман

Това произведение е художествеа измислица. Имената, героите, географските наименования и случките са плод на авторовото въображение или са използвани условно. Всяка прилика с действителни събития, места и лица, живи или мъртви, е съвсем случайна.

(обратно)ПЪРВА ЧАСТ На прага на Дома на тъмнинаталежат два червени койота с глави, обърнати назад.Найенезгани ги разделя с тъмен жезъл и идва да ме търси.Със мълния зад себе си,със мълния пред себе ситой идва да ме търсис планински кристал и говорещ кетан.А вътре, в ъглите край дверитена Дома на тъмнината,стоят две червени сойки с глави, обърнати назад.Със мълния зад себе си,със мълния пред себе ситой ги разделя с тъмен жезъли идва да ме търси.По-сетне край огнището в Тъмния домстоят два червени бухала с глави, обърнати назад.Той ги разделя с жезъла сии идва да ме търсис планински кристал и говорещ кетан.В средата на Дома на тъмнинатастоят две червени кукумявки с глави, обърнати назад,Найенезгани ги отхвърля настрании идва да ме търси.Мълния зад него,мълния пред него.Понесъл планински кристал и говорещ кетан,той идва за мене.Идва от центъра на земята.По-сетне…Молитва за прогонване на злото

Нощ близо до източния край на оградения със стени двор на имението. Той стои между стените — може би на половин километър от самата къща, сред малка групичка дървета, под безлунно небе, — потънал в пълно мълчание, и се вслушва.

Земята под ботушите му е влажна. Студен вятър му казва, че зимата неохотно дава път на пролетта в северната част на щата Ню Йорк. Протяга ръка и нежно докосва тъмната ивица на тънък клон вдясно. Усеща пъпките млада зеленина, които мечтаят за лятото под широката му, тъмна длан.

Облечен е в синя риза от памучно кадифе, която пада свободно над джинсите, пристегнати в кръста с широк колан от морски раковини. Огърлица — много стара — от тежки тиквени цветове виси на гърдите му. Високо на врата си носи тънък наниз тюркоазено хейче. На лявата му китка има сребърна гривна, обсипана с произволно пръснати късове тюркоаз и корал. Копчетата на ризата му са сплескани десетцентови монети от началото на двайсети век. Дългата му коса е завързана с лента от червен плат.

Комментарии к книге «Окото на котката», Роджър Зелазни

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства