Изправен пред същата ужасна заплаха, магът-император Джора’х се подготвя да защитава Илдирийската империя. Преди няколко поколения илдирийците са започнали зловеща разплодителна програма на Добро, за да се създаде телепатичен спасител, който може да сътвори мост между илдирийците и хидрогите. Дори Джора’х разбира ролята си в тези машинации много по-късно. Неговата любовница, зелената жрица Нира, бременна с дъщеря от него, е изпратена на Добро от губернатора Удру’х като затворничка за разплод. През следващите години тя ражда там пет деца мелези, всички с потенциала да спасят Илдира. Магът-император изпраща първородната си дъщеря Осира’х, за да преговаря с хидрогите. Тя довежда извънземните на Илдира, но хидрогите не се интересуват от мир. Вместо това дават ужасяващ ултиматум: Джора’х трябва да предаде хората и да помогне за унищожението на Земята, в противен случай хидрогите ще заличат Илдирийската империя.
Нира и другите поданици за разплод се разбунтуват и свалят губернатор Удру’х. Нира се завръща на Илдира със сина на Джора’х Даро’х. В Призматичния палат се среща с историка Антон Коликос (син на Маргарет Коликос) и с група небесни миньори на Ханзата, водени от Съливан Голд. Хората на Съливан, включително инженер Табита Хък и мрачният зелен жрец Колкер, са спасили група илдирийци след нападение на хидрогите, но магът-император не им е позволил да си тръгнат, уплашен, че ще докладват за тайното му съглашение с хидрогите.
Джора’х не приема предателството лесно. Тайно събира най-добрите си експерти, за да измислят начин да се преборят, като използва и неохотната помощ на човешките пленници. Съливан и Табита, макар и да не харесват ситуацията, работят за подобрението на Слънчевия флот.
Междувременно Нира най-накрая успява да се свърже с другите зелени жреци и да им каже какво се е случвало в лагерите за разплод. Колкер, също отрязан от световната гора, се сприятелява със стария свещеник-философ Тери’л, който му обяснява как всички илдирийци са свързани чрез тизма. По-късно, дори след като се свързва с другите зелени жреци, Колкер усеща, че нещо важно липсва. На смъртното си легло старият Тери’л дава на Колкер призматичен медальон и му заръчва да продължи пътя си към просветлението.
Комментарии к книге «Метален рояк», Кевин Андерсън
Всего 0 комментариев