«Неприятна изненада»

907


16 страница из 20
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Аз… се възстановявам — дочу се отговор след известно време.

— Нека поговорим, докато протича процесът — предложи тя.

— Да — и то забръщолеви несвързано сред трясъци на статично електричество.

Доктор Джуна Байъл се преви в тоалетната клетка и повърна. След това заби юмруци в очните си ябълки и се опита да диша дълбоко, за да превъзмогне зашеметяването и олюляването. Когато стомахът й се успокои достатъчно, взе двойна доза хапчета. Беше рисковано, но нямаше избор. Не можеше да си позволи да получи пристъп точно сега. Ударна доза би могла да го предотврати. Стисна зъби и юмруци и зачака.

Уейд Келман прие повикването на берсеркера след час и го уговори да изчака още един. Този път машината убиец беше много по-войнствена.

Дорфи се свърза по радиото с берсеркера, след като прослуша последния разговор, и му предложи сделка. Берсеркерът прие веднага.

Прибра всичките си оръдия с изключение на първите четири, насочени към кораба. Не би желал да отстъпва дори дотолкова, но обаждането на Дорфи му даде приемлива причина. Всъщност не можеше да отхвърли възможността допълнителните оръдия да са довели до повишаване на електрическата активност, която отчиташе сега. Заповедта все още включваше бдителност и същевременно липса на предизвикателство.

Кой бе хвърлил мрежите върху лъва?

— Куибийски — каза творението.

Джуна седеше пред конзолата пребледняла. Последният час бе състарил лицето й с години. Върху работните й дрехи имаше прясна мръсотия. Когато Уейд влезе, спря и се вторачи в нея.

— Какво става? — попита той. — Изглеждаш като…

— Нищо ми няма.

— Не, има ти. Знам, че си болна. Ще трябва да те…

— Наистина ми няма нищо — каза тя. — Минава ми. Остави ме. Ще се оправя.

Той кимна и пак пристъпи напред. Показа й малък магнетофон в лявата си ръка.

— Открих го. Чуй това.

Включи записа. Последва серия от прещраквания и ръмжене. След около четвърт минута спря.

— Пусни го отново, Уейд. — Тя му се усмихна слабо, докато отново включваше гласовия модулатор.

Той се подчини.

— Преведи! — нареди тя, щом записът свърши.

— Отнеси — непреводимото — при — непреводимото — и го обърни нагоре! — разнесе се от говорителя гласът на машината.

— Благодаря — каза тя. — Ти беше прав.

— Знаеш ли къде го намерих? — попита той.

— Сред записите на Кармпан.

— Да, но това не е езикът на строителите.

— Знам.

— А знаеш ли и какво е?

Комментарии к книге «Неприятна изненада», Роджър Зелазни

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства