«Двете чудовища»

994


1 страница из 7
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Станислав Лем Двете чудовища

Преди много години сред черното безпътие, на галактическия полюс, в един самотен звезден остров имало система от шест слънца; пет от тях кръжели самотно, а последното било с планета от огнени скали и ясписно небе, а на планетата набирала сила държавата на аргенсите, или сребристите.

Сред черни планини върху бели равнини се издигали техните градове Илидар, Бизмалия и Синалост, но най-важна била столицата на сребристите Етерна, през деня като небесносин ледник, а през нощта като изпъкнала звезда. От метеорите я пазели висящи стени и била пълна с хризопразови, блестящи като злато, турмалинови и отливани от морион, затова и по-черни от космоса, постройки. Но най-красив бил дворецът на аргенските монарси, построен според изискванията на отрицателната архитектура, защото строителите не искали да поставят граници нито на погледа, нито на мисълта и зданието било мнимо, математическо, без сводове, покриви и стени. Оттам родът на Енерзите управлявал цялата страна.

По време на Треопс азмейските сидерийци нападнали държавата на Енерзите от небето, превърнали металната Бизмалия с астероиди в пълно гробище и много още други поражения нанесли на сребристите, докато младият крал Многовид, почти всезнаещ полиарх, като извикал най-мъдрите астротехници, не заповядал да заобиколят цялата планета със система от магнетични въртопи и гравитационни ровове, в които времето препускало толкова стремително, че само да попаднел там някой неразумен нападател, минавали сто милиона години или повече и от старост се разпадал на прах, преди да успее да види сиянието на аргенските градове. Тези невидими темпорални бездни и магнетични заграждения пазели достъпа до планетата толкова добре, че аргенсите можели да преминат в атака. Така че потеглили към Азмея и бомбардирали и дразнили бялото й слънце с лъчемети, докато не запалили в него ядрен пожар; то се превърнало в Свръхнова и изпепелило в обятията на огъня си планетата на сидерийците.

След това векове наред сред аргенсите царели мир, ред и благоденствие. Не прекъсвала нишката на управляващия род, а всеки Енерг, когато трябвало да се възкачи на трона, слизал в деня на коронацията в подземието на мнимия дворец и там вземал от мъртвите ръце на своя предшественик сребърен скиптър. Този скиптър не бил обикновен; преди хилядолетия върху него бил издълбан следният надпис:

«Ако чудовището е вечно, или го няма, или са две чудовища, ако нищо не помогне, счупи ме».

Комментарии к книге «Двете чудовища», Станислав Лем

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства