«Без гравитация»

Технолог с розово лице заемаше контролния панел в кабината на совалката. Носеше червена фланелка с емблемата на Галактически Технологии. Русите къдрици около главата му напомняха на Лео за вълна на агне. Може би това бе знак за очевидната му младост.

— Здравей, Тони — поздрави бодро Ван Ата.

— Добър ден, мистър Ван Ата — отговори почтително младежът. Усмихна се на Лео и повдигна глава към Ван Ата с молба да го представят. — Това ли е новият учител, за когото ни говорехте?

— Да. Лео Граф, това е Тони, един от първите ти ученици. Той е от постоянните жители на селището — оксиженист и монтажист, втора степен. Работи за първа, а, Тони? Подай ръка на мистър Граф.

Ван Ата се подсмихна. Лео имаше чувството, че ако не е в безтегловност, щеше да тропне нервно с крак.

Тони покорно се наведе над контролния панел. Носеше къси червени панталони…

Лео примигна и онемя от изненада. Момчето нямаше крака. Вместо тях от крачолите на панталоните се подаваха ръце.

Функциониращи ръце. Дори в момента той използваше своята долна лява ръка, поне Лео смяташе, че се нарича така, за да се закрепи, докато се здрависва. Усмивката му бе абсолютно невъзмутима.

Лео бе изпуснал дръжката, за която се придържаше и трябваше да я потърси. Затова и посрещна вдървено ръката на младежа.

— Приятно ми е — успя да изграчи Лео. С усилие отклони погледа си към ярките сини очи на младия мъж.

— Здравейте, сър. Толкова исках да ви видя. — Тони бе притеснен, но искрен, ръката му суха и силна.

— Хм — запъна се Лео — …как ти е второто име, Тони?

— О, Тони е името, с което ме наричат. Пълното ми име е TY-776-424-XG.

— Аз, ъ-ъ… предполагам, че ще те наричам Тони тогава — смотолеви Лео, още повече изумен. Ван Ата изобщо не му помагаше. Той сякаш се забавляваше от неговата обърканост.

— Както всички — съгласи се Тони.

— Ако обичаш, донеси чантата на мистър Граф, Тони — обади се Ван Ата. — Хайде, Лео, ще ти покажа помещенията, определени за теб, и после може да пообиколим наоколо.

Лео последва водача си по посочения коридор. Хвърли поглед назад с подновено изумление, когато Тони се спусна съвсем координирано през помещението и влезе през шлюза на совалката.

— Това е… — преглътна Лео, — …това е най-изумителният дефект по рождение, който някога съм виждал. Този, който му е намерил работа тук е бил истински гений. Долу би бил инвалид.