Доктор Серизава беше абсолютно кьосе — председателят не знаеше дали това е резултат на козметично решение, генетично предразположение или екзотична болест. Строен и енергичен, ученият колкото говореше, толкова и жестикулираше. И час по час се сепваше и стискаше длани пред себе си, за да ги задържи неподвижни.
— Газовите гиганти като Юпитер в родната ни слънчева система са на ръба на гравитационен склон, който може да ги прати в звезден колапс. В ядрото на всяко планетно тяло с маса между тринайсет и сто пъти по-голяма от тази на Юпитер ще се възпламени деутерий и то ще започне да свети.
Серизава настойчиво посочи с показалец репортерката, която преди малко бе поискала интервю от Базил.
— С помощта на този преоткрит метод можем да тласнем газов гигант като Ансиър от ръба, така че в ядрото му да се възпламенят ядрени огньове и да превърнат тази голяма топка гориво в чисто ново слънце…
— Моля ви, кажете на нашата публика откъде идва увеличаването на масата — прекъсна го жената.
Серизава се усмихна и с удоволствие продължи да обяснява. Базил разтегли устни в едва забележим израз на задоволство и благослови късмета си, че плешивият доктор е толкова ентусиазиран популяризатор.
— Разбирате ли, кликиският факел свързва двата края на червейна дупка, тунел, широк десет километра. — Очевидно слушателите му знаеха нещичко за механиката на червейната дупка и за трудностите при създаване на такъв грамаден пространствено-времеви отвор. — Ние отваряме единия край близо до свръхплътна неутронна звезда и после насочваме другия край към ядрото на Ансиър. Неутронната звезда за миг се пренася в сърцето на планетата. В резултат от огромната прибавена маса газовият гигант колабира, възпламенява се и започва да свети. Тази светлина и топлина, нали разбирате, ще направят най-големите луни обитаеми.
Един от репортерите насочи камерата си към белите проблясъци, които орбитираха около пастелната газова планета. Серизава продължи:
— Уви, новото слънце ще гори само сто хиляди години, но това ни дава предостатъчно време да превърнем четирите луни в продуктивни колонии на Ханзата. Всъщност, от наша гледна точка, цяла вечност.
Базил кимна наум. Типично дребномащабно мислене, но полезно. След като Земята бе елемент от много по-голяма галактическа мрежа обаче, истински далновидните хора трябваше да действат в съвсем различни хронологични граници. Човешката история бе съвсем малка част от картината.
Комментарии к книге «Скритата империя», Кевин Андерсън
Всего 0 комментариев