Беше на трийсет, може би на малко повече. Жизнерадостното му червендалесто лице не позволяваше да се разбере по-точно.
— Петя — измънках аз.
Двете медицински сестри, седнали благоприлично на диванчето до прозореца, прихнаха.
— От цял месец не съм виждал земляци! — продължаваше да говори шумно докторът. — Кога летиш?
— След два часа.
— Имаш ли оплаквания? — Докторът добросъвестно се стараеше да придобие по-официален вид. — Какви ги говоря… Сядай.
— Всичко е наред. — Извадих бланката на полета, като едва не изпуснах писмото на Елза, и му я подадох.
— Къде си роден?
— В Москва.
— О… далече. Аз съм от Абакан. Така, кажи си, момче. Колко изпи днес?
Явно щеше да се наложи да си признавам…
— Половин халба бира.
Докторът ми се закани с пръст и взе от масата алкохолния детектор.
— Ако са повече от две халби — никъде няма да те пусна днес! Дъхни!
Послушно дъхнах в отвора.
— Още веднъж — нареди докторът, като се вглеждаше в скалата.
Задъхах като спринтьор след бягане.
— Слушай, а да не си пил кефир? — полюбопитства докторът. — Е, браво! Браво, момче! Нашите сякаш са решили да поддържат всеобщото мнение — винаги пиянстват преди полет!
— Снощи… попрекалих — признах си аз.
— Колко?
— Три халби.
Медицинските сестри и докторът мълчаха. После докторът пусна прибора в джоба си и изрече замислено:
— Да, случаят е интересен… Къде са ти документите?
Удари печат на бланката, подписа се, прекара над ивицата на магнитния индикатор кодиращ пръстен. Попита:
— А отдавна ли летиш?
— От две години.
Едната сестра се изкикоти неуверено, другата започна да ми се усмихва. Много мило момиче…
— Отбивай се по-често при нас — отбеляза лекарят. — Пиша дисертация на тема: „Влияние на екстремните екстратерални условия върху поведенческите императиви“. Нужни са ми най-полярните случаи.
— Както реши компанията. Макар че тук не ми харесва особено много — признах си аз. — Прекалено горещо е. И местните… са прекалено навъсени.
— А какво, да се веселят ли, след седмица настъпва сезонът им за колективна евтаназия — изсумтя докторът. — Ларвите дозряват, трябва да се осигури жизнено пространство. Добре… Петя. Лек полет.
— Благодаря — започнах да отстъпвам бързо към вратата.
— Поне взе ли си сувенири? — попита докторът.
Комментарии к книге «Студени играчки са звездите», Сергей Лукяненко
Всего 0 комментариев