«Гробниците на Атуан»

1296


1 страница из 109
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
ПРОЛОГ

— Прибирай се, Тенар! Прибирай се!

В дълбоката здрачна долина ябълките скоро щяха да разцъфнат. Тук-таме сред сенчестите клони имаше по някое ранно отворено цветче — розово-бяло като бледа звезда. Надолу из градинските пътеки, сред гъстите, млади, росни треви, момиченцето тичаше заради самата радост да тича. Чуло, че го викат, то не тръгна веднага, а едва след една дълга обиколка обърна лице към къщи. Майката го чакаше пред вратата на къщурката, озарена в гръб от огъня на камината, с очи, вперени в дребната фигурка, която хвъркаше и подскачаше като пухче от магарешки бодил, духнато над тъмнеещата трева под дърветата.

Бащата се обади зад ъгъла на къщата, докато стържеше мотиката от полепналата пръст:

— Какво си се вторачила в това дете? Ще дойдат да го отведат още другия месец. И по-добре. Все едно си го погребала и край. Защо да обичаш някого, когото трябва да загубиш? Тенар не ни е нужна. Да бяха платили за нея, щом я вземат, друго щеше да е. Но няма да платят. Ще си я отведат, и толкова.

Майката не отвърна. Остана загледана в детето, което се беше спряло да надникне между клоните на дърветата. Над високите хълмове и овощните градини грееше ослепително ясна Вечерницата.

— Не е наша, вече не е наша, откакто дойдоха онези хора тук и казаха, че трябва да стане Жрица на Гробниците. Нима не го разбра?

Гласът на мъжа бе пресипнал от болка и горчивина:

— Още четири деца имаш. Те ще ти останат, но не и тя. Не си я слагай на сърцето. Зарежи я.

— Ще я зарежа, когато му дойде времето — отговори жената.

Тя се наведе да срещне детето, затичано с малките си голи крачка из калта, и го взе в своите обятия. Преди да влезе в къщурката, се обърна, наведе глава и целуна черната детска косица. Нейната руса коса бе огряна от светлината на огъня.

Мъжът се задържа навън, краката му мръзнеха боси на земята, над него ясното небе се стъмняваше. В здрача лицето му тънеше в мъка — мъка сурова, тежка, яростна, думи за която нямаше. Сетне сви рамене и последва жена си в стаята, озарена от огъня и оглушена от детски гласове.

(обратно)1. ПОГЪЛНАТАТА

Комментарии к книге «Гробниците на Атуан», Урсула К. Ле Гуин

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства