«Коледни сълзи»

Винаги съм казвал, че Коледа е мрачен празник. По принцип няма лошо — та какво по-добро за един Тъмен Маг от един мрачен празник, би си казал някой с извратено чувство за хумор. Вярно е — по принцип си е така, но в действителност, повярвайте ми, не е. Още повече, че според традицията Коледа е семеен празник, а във всички светове едва ли ще намерите Тъмен Маг, който да се е обзавел с подобен лукс — семейство.

Ето защо не беше никак учудващо, че и тази Коледа моя милост се беше запътил към любимото място на всички депресирани елементи — кръчмата „Зелената котка“. Там редовно киснеха поне по пет-шест вкиснати и отчаяни от живота гоблина, джуджета, дриади… а по някои по-големи празници като тъпата Коледа например числото им се утрояваше, повярвайте ми. Що се отнася до мен, бях твърдо решен да прибавя собствената си (не по-малко депресирана) мутра към техните тази вечер.

Щом влязох в „Зелената котка“ обаче, останах неприятно изненадан: кръчмата беше празна. Даже я нямаше и станалата вече част от инвентара елфическа проститутка, която от известно време насам киснеше редовно с приятелката си по масите в очакване на поредния клиент. Само новото барманче Арчи, което заместваше собственика Рей Макгавърн (а Рей, както правилно се досетихте, беше отишъл да празнува някъде със семейството си), умислено търкаше чашите зад бара. По дяволите, тази вечер се очертаваше доста скучна.

Всъщност обаче бях сбъркал. Когато по навик тръгнах към камината, за да почеша зад ушите разкошната зелена персийка, дала името на кръчмата, забелязах, че на бара е седнал още някакъв елемент. Не бях го видял веднага, понеже и той като мен бе облечен почти изцяло в черни дрехи. Изключение правеха само ботушите му и късата жилетка, които бяха масленозелени. От пръв поглед го оприличих на колега — Тъмен Маг от аркейнския орден на Мрачния Меч. Вътрешно се свих, понеже не го знаех в какво настроение е. А когато един Тъмен от ордена на Мрачния Меч е в кофти настроение, най-умното, което можеш да направиш, е да се държиш по-надалеч от него, понеже в най-добрия случай можеше да унищожите света при сблъсъка си, а в най-лошия… е, родителите ти едва ли щяха да имат какво да погребат в семейната крипта… Не се смейте — бил съм очевидец и на двата примера.