На третия ден гладът започна да се чувствува твърде забележимо. Мосли се заставяше да мисли за какво ли не, но щом спуснеше клепачи, пред него се разстилаше маса, обсипана с безброй различни лакомства, кое от кое по-вкусни. За щастие имаше достатъчно вода, пък и регенерационната система я връщаше почти всичката.
Генерал-лейтенантът често поглеждаше малкото си шкембенце. Да го беше направил по-обемисто на времето. На него разчиташе да увеличи шансовете си.
Така минаха и четвъртия, и петия ден. А на шестия в обсега на локатора влезе земният крайцер „Индепендънт“. Бързо се свързаха. На борда беше зле: много ранени, тежки повреди. Командвуваше третият офицер. И това жълтоклюно капитанче можа да заяви:
— Ще пратя мой катер да ви вземе на буксир.
Мосли се ядоса.
— Имам достатъчно гориво в резервоарите и мозък в главата за да се справя и без вашия катер. Отворете един хангар и ме чакайте.
Капитанчето отвори уста да отговори нещо чинопочтеннно, но генералът се изключи.
— Горе три. Ляво пет. — диктуваше автоматичният лоцман при скачването. Мосли с лекота постави своята консерва на стапела и тръгна към капитанската каюта. Добре познаваше планировката на крайцерите и изненада офицерчето с бързото си появяване.
— Поемам командването като старши по звание. Докладвайте обстановката.
— Но вие сте пострадал и трябва да…
— Без коментари.
Капитанчето се засуети около пулта и започна да мрънка.
— Три четвърти от личния състав е загинал или недееспособен.
Вратата зад гърба на Мосли се отвори. Влязоха трима сержанти. Единият беше с шинирана ръка, а вторият носеше на главата си огромна чалма от ослепително бял бинт.
— Господин генералът се чувствува зле — продължи с неузнаваем глас капитанчето. Откарайте го до лечебницата и му дайте двойна доза приспивателно. И стойте до него докато заспи. Господин генералът иска да си почине на спокойствие.
Мосли прецени, че идеята не е толкова лоша, но не му хареса начина, по който му я подхвърлиха. Първият сержант се свлече на пода без да издаде какъвто и да е звук. Опитите на втория да се предпази не се увенчаха с успех. Третия, с шината, обаче успя да стовари здравата си ръка върху тила на генерал-лейтенанта. Настъпиха тишина и мрак като в изоставен рудник.
Комментарии к книге «Непобедимата армия», Валентин Иванов (България)
Всего 0 комментариев