«Непобедимата армия»

1135


4 страница из 9
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Зад третата врата вдясно се чу глух бумтеж. Мосли веднага се отърси от старостта си и като професионален десантник се вмъкна вътре с претъркаляне. Докато ставаше на крака изруга. Стаичката не беше по-голяма от четири квадратни метра. Имаше скромен пулт и едно единствено кресло зад него. На екрана се сменяха числа в нисходящ ред. Бяха стигнали до тридесет и седем. Следващата светна след близо три секунди.

Генерал-лейтенантът хвърли още един поглед по надписите наоколо и реши, че не си струва да се предизвиква съдбата.

— До всички. След сто секунди — взрив. Изтегляйте се към кораба! Полковник, обща готовност.

Коридор. Шлюз. Коридор. Разбит шлюз. Всичко се смеси пред очите на Мосли. Беше се заврял най-далеч, на ако пък не беше го сторил, сега всички щяха да изживяват последната си минута.

Още тридесет секунди. Защо тази стълба е толкова дълга, а скафандърът така тежи? Само да се измъкна, ще прекарвам всеки божи ден по четири часа в спортния салон. Два на уредите и два на пистата. Остава една дреболия — да се измъкна.

Ох, измъкнах се.

Мосли със засилване влетя в десантния катер и машината плавно, но бързо започна да се отдалечава от борда на базата. Когато се скачиха, той започна да се безпокои, че е прекалил с бдителността.

— Слизай по-бързо!

Останал сам в катера, Мосли за момент се замисли. И точно тогава базата се взриви. Пред очите му стана тъмно — противно на очакваното. Генерал-лейтенантът се почуди дали това не е заради черната тога на оная с косата, но така и не можа да си отговори. Лъскавата металокерамична броня освети всичко със син пламък. Катерчето само отхвърча настрани — без дори да замирише на дим в него.

Нямаше време за дълбоки размишления. Херметизира отсека и седна в пилотското кресло. Повече нямаше смисъл да се пази мълчание в ефира и той премина от лазерна на радиовръзка.

— Говори генерал-лейтенант Мосли. Докладвайте обстановката — колкото и да повтаряше, думите му оставаха без отговор.

На кораба ставаше нещо. Обшивката започна да се издува и вече добре можеше да се проследят даже вътрешните усилващи пояси. Мосли си спомни при каква температура металокерамиката се разширява толкова и включи двигателя на катера. Нямаше какво повече да прави тук, а ако към късмета си добавеше и малко съобръзителност, може би щеше да оцелее.

Комментарии к книге «Непобедимата армия», Валентин Иванов (България)

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства