«Непобедимата армия»

1115


2 страница из 9
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Генераторите прегряват, не достигат десет процента от енергията за прехода! — Компютърът изписа съобщението с истинско машинно безсърдечие.

Мосли не се колеба дълго: учудващо бързо старческите му пръсти изключиха маскиащото поле. В този миг за външни очи рейдерът възникна от нищото на пустия звезденфон. И почти веднага изчезна отново — този път се гмурна в безкрайно дълъг хиперпространствен скок.

Когато вибрациите най-после спряха, Мосли се нуждаеше от известно време за възстановяване. Коритото летеше с малък напред, а екипажът бавно се съвземаше от хипершока.

Скоро генерал-лейтенантът се почувствува по-добре.

— Първи боен пост за бой, втори боен пост готовност! Локаторната станция да уточни пеленга на сигнала.

— Втори боен пост готов!

— Първи боен пост готов!

На свързочниците им трябваше цяла минута за да уточнат координатите на източника. Все пак се включиха в норматива, но Мосли реши, че като се приберат в базата, трябва да им устрои няколко сериозни тренировки.

— Локаторната станция — готова.

— Към обекта — пълен напред!

— Слушам, сър — рапортува дежурният.

Едва бяха потеглили и той отново се обади.

— Стоп, пълен назад!

— Какво има, подполковник? — разсърдено попита Мосли. Дежурният имаше право да подава команди на екипажа само в случай на непосредствена опасност.

— Мини, сър.

— Пуснете два робота.

— Роботите са пуснати.

Двата взрива прозвучаха почти веднага, с трудно доловима разлика във времето. Генерал-лейтенантът си каза под нос нещо, което не е за казване пред други хора и особенно пред дами. После разкопча токата на колана и викна в микрофона:

— Трима доброволци!

— Лейтенант Хъдсън.

— Сержант Морис.

— Доктор Тейлър.

— След три минути в първи шлюз с ръчни тралове.

Не изчака потвържденията им.

Прибраха се след час и половина. Генарал-лейтенантът вече твърдо знаеше две неща — че е попаднал на свръхсекретна база на противника под носа на земния флот и че не трябва да пусне в ефира дори едно писукане, ако иска да направи нещо и да се върне. Тия мисли му се въртяха из главата, докато помагаше на Тейлър да довлече ранения Хъдсън до шлюза. В коридора ги посрещнаха и Мосли забърза към капитанската си каюта.

Комментарии к книге «Непобедимата армия», Валентин Иванов (България)

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства