— Генераторите прегряват, не достигат десет процента от енергията за прехода! — Компютърът изписа съобщението с истинско машинно безсърдечие.
Мосли не се колеба дълго: учудващо бързо старческите му пръсти изключиха маскиащото поле. В този миг за външни очи рейдерът възникна от нищото на пустия звезденфон. И почти веднага изчезна отново — този път се гмурна в безкрайно дълъг хиперпространствен скок.
Когато вибрациите най-после спряха, Мосли се нуждаеше от известно време за възстановяване. Коритото летеше с малък напред, а екипажът бавно се съвземаше от хипершока.
Скоро генерал-лейтенантът се почувствува по-добре.
— Първи боен пост за бой, втори боен пост готовност! Локаторната станция да уточни пеленга на сигнала.
— Втори боен пост готов!
— Първи боен пост готов!
На свързочниците им трябваше цяла минута за да уточнат координатите на източника. Все пак се включиха в норматива, но Мосли реши, че като се приберат в базата, трябва да им устрои няколко сериозни тренировки.
— Локаторната станция — готова.
— Към обекта — пълен напред!
— Слушам, сър — рапортува дежурният.
Едва бяха потеглили и той отново се обади.
— Стоп, пълен назад!
— Какво има, подполковник? — разсърдено попита Мосли. Дежурният имаше право да подава команди на екипажа само в случай на непосредствена опасност.
— Мини, сър.
— Пуснете два робота.
— Роботите са пуснати.
Двата взрива прозвучаха почти веднага, с трудно доловима разлика във времето. Генерал-лейтенантът си каза под нос нещо, което не е за казване пред други хора и особенно пред дами. После разкопча токата на колана и викна в микрофона:
— Трима доброволци!
— Лейтенант Хъдсън.
— Сержант Морис.
— Доктор Тейлър.
— След три минути в първи шлюз с ръчни тралове.
Не изчака потвържденията им.
Прибраха се след час и половина. Генарал-лейтенантът вече твърдо знаеше две неща — че е попаднал на свръхсекретна база на противника под носа на земния флот и че не трябва да пусне в ефира дори едно писукане, ако иска да направи нещо и да се върне. Тия мисли му се въртяха из главата, докато помагаше на Тейлър да довлече ранения Хъдсън до шлюза. В коридора ги посрещнаха и Мосли забърза към капитанската си каюта.
Комментарии к книге «Непобедимата армия», Валентин Иванов (България)
Всего 0 комментариев