Дядо Милко. Кой що може и всекиму каквото се пада. Тъй и село върви, тъй и черква се гради. — Ей и клепалото докараха.
По-младият селянин. Докараха? — Защо не го чукнахте, дядо Милко, да му чуйме гласа бари!
По-старият селянин. Тамам! Турците туй чакат.
Дядо Милко. Да го видите само. Елате. Да го умирим, гласа му по Глогинкова могила ще се чуй. Какво! — До Добри дял стига. Всички християнски сърца ще събуди!
По-старият селянин. Първом да изкараме черквата — нататък е лесна. Инак отива пак на вятър всичко.
Дядо Милко. То я изкарахме. Като дигне чук майстор Брайно — чукът пее, камъка отдолу му отпява. Жива песен, в сърце ти вяра да насади.
По-старият селянин. Да се свърши, да си отдъхнем веднъж.
Дядо Милко. И с тази песен утре ще се дигне кръста отгоре. — Днес донесе у дома ковача един кръст — пет пари не рачи за него. За вяра, казва. Граматика пък го запопили вече, ама останал да направи един препис на Царственика — и той за в черква. На престола редом с евангелието и Царственика ще туриме. Едното да укрепява във вяра, другото в род — род и вяра да закрепим.
По-старият селянин (замислено поклаща глава). На какво сме се обърнали! Децата ни ще си забравят и рода, и вярата. Петровата дъщеря — току-тъй ли се потурчи!
По-младият селянин. Бай, българи сме! Турци ни трепят, кърджалии ни палят — теглим и от чужди, и от свои, ама и вярата ни, и родът ни са по-хубави! Де нашите жени — срещнат мъж, не искат да знаят. Онези кадъни се свиват в харема, в кафез.
По-старият селянин. Ама нали наши сепотурчат, нали ний се трепем помежду си… Изгубихме си вярата, ще си изгубим и рода.
Дядо Милко. Ела, Димо. Да видиш. Като дигнем черквата, децата си като изправим пред олтаря — вярата си ще сетят, ще видят родът си — ще се научат да мрат за тях. Откакто расте черквата, и сърцето ми порасна… Аз пак се повърнах и с вас.
И тримата тръгват към черквата. След малко стигат до зидарите и Драган се изстъпва горе на скелята с дара.
Драган (обърнат към село, развява дара и нарежда едва чуто). Хее, и дядо Димо донесе дар. Здраве му от бога…
Комментарии к книге «Зидари (Драма в четири действия)», Петко Тодоров
Всего 0 комментариев