Жанр:

«Цар Аджиб»

1750


4 страница из 7
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Като дошъл четиридесетият ден, юношата станал, изкъпал се и спал до вечерта. После отворил очи и поискал от цар Аджиб да му разреже диня. Цар Аджиб потърсил нож, но не намерил. Юношата му посочил къде има — ножът бил закачен над главата му. Цар Аджиб се запътил към него. Обаче щом взел ножа, кракът му се плъзнал и за нещастие той паднал върху юношата с нож в ръка. Ножът пронизал сърцето на юношата и начаса го убил.

(обратно) 11. Бащата на юношата

Когато видял какво му се е случило, цар Аджиб се разтревожил и натъжил, но се подчинил на съдбата. Той се уплашил да не дойде бащата на юношата и да го убие, затова забързал към изхода и поставил камъка на мястото му.

Едва направил това, съгледал кораба да се приближава, запътил се към дървото и се потулил между клоните му.

Като видял какво постигнало сина му, старецът припаднал от силна скръб. Щом се свестил, той заповядал да го погребат, после си тръгнал с плач. След като лодката се скрила от погледа на нар Аджиб, той взел да търси възможност да напусне този злополучен остров, но не могъл да намери изход.

(обратно) 12. Дворецът на острова

Девет дни цар Аджиб обикалял острова да намери на него поне един човек. На десетия ден видял огън в далечината. Запътил се към него и когато го наближил, видял великолепен леден дворец. Цар Аджиб разбрал, че слънчевите лъчи се отразяват в него и създават илюзията на силно горящ огън. Пред двореца видял десет еднооки мъже без дясно око. Това го удивило. Той ги поздравил. Те му отвърнали мило и го приветствували любезно. След това го попитали откъде идва. Цар Аджиб им разказал патилата си. Те се зачудили. Той искал да си попита защо са еднооки и защо са в този самотен дворец на този див остров. Но прочел на вратата на двореца: „Не се бъркай в това, което не те засяга, за да не получиш това, което не желаеш!“ И не попитал.

Когато дошла нощта, яли и пили заедно, после седнали да си поприказват. Щом станало полунощ, един от тях казал на приятелите си: „Време е да изпълним задълженията си“. Всички отишли в една обширна стая, облекли черни дрехи, нацапали лицата си с черно и започнали да плачат и да се вайкат, повтаряйки: „Това е възмездие за любопитството. Това е възмездие за този, който се бърка в чужди работи.“

След час те престанали да плачат, измили си лицата, облекли предишните си дрехи, легнали в постелите и спали до сутринта.

Комментарии к книге «Цар Аджиб», Йордан Милев

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства