На другия ден той отишъл на лов, а Светлоликия пуснал след него стрела и го улучил в рамото. Върнал се змеят ядосан и казал:
— Не, някъде наблизо се крие Светлоликия!
— Нали видя, че той шибна коня и замина! — отвърнала красавицата.
— Така е наистина — съгласил се пак змеят.
Веднъж красавицата попитала змея:
— Кажи ми, къде е душата ти? Нали оставам все сама, искам да я погаля.
— В гредата — отвърнал змеят, но не й казал истината. Украсила тя гредата и дочакала змея.
— Какво е това? — попитал я той.
— Нали ти ми каза, че твоята душа е в нея — радвам й се.
— Ех, ти, глупавичката ми! — засмял се змеят. — Знаеш ли къде е моята душа? Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца, те са душата ми. Ако ги погуби някой, ще умра и аз. Инак никога няма да умра.
Отишъл змеят на лов. Дошъл Светлоликия и красавицата му казала:
— Отвъд морето живее огнен змей. В главата му има една кутийка, а в нея — две малки птиченца. Не ги ли убиеш, никога няма да погубиш железния змей.
Заминал Светлоликия отвъд морето, а пътят му минавал през онова царство, откъдето отвлякъл красавицата. А там съседният цар денем и нощем пишел писма до царя, баща на красавицата. Ругаел го и му се подигравал:
— Какъв цар си ти, щом позволи на някакъв скитник да отвлече твоята красавица дъщеря!
Главил се Светлоликия свинар при царя баща. Научил се за тези писма, отишъл при царя и му казал:
— Аз ще отворя война на този цар!
— Как ще направиш това, глупако, когато аз с цялата си войска не се решавам да изляза срещу него? — казал му царят.
— Дайте ми само дванайсет руски воини и дванайсет палатки, останалото аз сам ще направя — рекъл Светлоликия.
Дал му царят дванайсет руски воини и дванайсет палатки и го изпратил.
Тръгнал момъкът с войниците срещу съседния цар. Царят живеел горе в планината, а долу имало клисура. Разпънали те палатките в тази клисура, а Светлоликия се изкачил при царя и му казал:
— Хайде да воюваме, но още сега, в тази минута!
— Не, не сме готови — отвърнал царят.
— Щом не сте готови — казал Светлоликия, — дайте ми тогава писмо, че не можете да воювате с нас.
Дал му царят такова писмо и му рекъл:
— Иди и разпусни войската си, а после остани да ми погостуваш!
Комментарии к книге «Светлоликия», Народные сказки
Всего 0 комментариев