— Браво, скъпи! Къде е? Къде е? — ломоти тя иззад гъстата решетка, която й пречи да различи човек от куче. Затова без колебание настъпва опашката на последното. Алфред изквичава с цяло гърло и отскача настрани.
— Извинявай, скъпи! Крака ти ли настъпих? — загрижено пита горката жена.
— Не, не, нищо! На кучето опашката! — нехайно отговаря Арман, който никога не се вълнува от чуждото нещастие. — Ела по-скоро да видиш колко добре проработи капанът ми!
Жената хваща шлема си и приближава лице до решетката. Съзира пчеличката, която се блъска отново и отново в стената на чашата. Силите започват да напускат буболечето, надеждата също. Добрата жена изпитва някаква болка при злочестината на тази заловена, унизена и изтощена живинка.
— Видя ли? Как я хванах само! — гордо изстрелва Арман, с разкриваща светогледа му усмивка на уста.
— Да, добре, но… Сигурно се мъчи така? — смотолевя жена му.
Мъжът вдига рамене:
— Тези животни нямат нервен център! Нищо не усещат. Сигурно защото нямат и мозък! Така че не биха могли да направят разлика между приятно и неприятно!
«Питам се дали той самият има мозък», чуди се Алфред, поразен от глупостта на този човек. «Как ли успява тогава да се държи само на задните си крака?», продължава да разсъждава кучето, което също не блести с особен интелект.
— Сигурен ли си, че наистина не страда? — пита все пак жената, гледайки омаломощената в чинията пчела, със залепнало към конфитюра краче.
— Не се притеснявай, дори и да страда, няма да е за дълго! Донеси ми аерозола срещу насекоми!
Лека тръпка пробягва през жената. Същото се случва и с Алфред. Този мъж не се шегува. Наистина има намерение да извърши убийство. Жена му се кани да защити горката пчеличка, но се разколебава, срещайки злобния поглед на съпруга си, вперен в насекомото. Тя се отправя примирено към къщата. Алфред не може да стои безучастно, трябва поне да се опита да направи нещо. За него това става въпрос на чест, животинската съпричастност е поставена на карта. Кучето се засилва и прескача перваза с неподозирана лекота. Действително сме свикнали да го виждаме основно как дреме, затова по-скоро бихме го причислили към семейството на мармотите, а не към това на кенгурата. За какъвто и да го мислим, Алфред сега пробягва двора и се шмугва в гъстата гора, ограждаща имота.
Комментарии к книге «Артур и отмъщението на Малтазар», Люк Бесон
Всего 0 комментариев