Хауард се бе съвзел от махмурлука си и бе започнал да се наслаждава на бирите. И Джери Смол пиеше. Единствено Джон, който беше твърде млад, за да пие законно, явно прояваваше желание да остане трезвен. Джери му предложи бира, но младежът отвърна, че тренира за предстоящия баскетболен сезон и е пълен въздържател.
Около единайсет сутринта им се стори, че улавят едни и същи риби, затова прибраха въдиците и Джери насочи яхтата към друга дупка, по-надалеч от Хомер. «Танцуваща по вълните» се придвижи на юг, оставяйки широка разпенена диря след себе си. Морето все още беше спокойно, а небето се бе прояснило и ярките лъчи на слънцето блестяха по водата като сигнали на хелиограф.
Десетина минути по-късно Джон посочи вдясно и извика:
— Татко, какво е онова нещо?
Джери мигновено намали и зави толкова рязко, че Мърсър и Хауард трябваше да се хванат за таблото, за да запазят равновесие. На около петстотин метра от тях друго корабче се поклащаше по вълните. Беше шест метра по-дълго от «Танцуваща по вълните», търговски риболовен плавателен съд с малка каюта над тежкия нос. На кърмата имаше кран за мрежи.
Дори от разстояние всички разбраха, че на борда на другия кораб нещо не е наред. Плаваше някак неестествено ниско във водата, а горните части бяха почернели и обгорели от пожар. Около него витаеше натрапчиво усещане за беда. Над кораба бе надвиснала зловещата тишина на крипта. «Танцуваща по вълните» се приближи. Никой не помръдна на изоставения кораб, нито отговори на поздрава им.
— Каква е тази лодка? — попита Джери.
— Името й е обгорено и заличено — отвърна синът му, докато размотаваше въжето на борда на «Танцуваща по вълните». — Но аз мисля, че е «Джени IV» от Суърд.
Мърсър се приготви да скочи с въжето и да завърже двете яхти. Подклажданите от алкохола шеги и закачки секнаха веднага щом малката група забеляза «Джени IV». Мърсър действаше спокойно и професионално, сякаш всеки ден намираше изгорели разбити кораби.
Обгорялата палуба на «Джени IV» беше пълна с вода, дълбока петнайсетина сантиметра. Ботушите на Мърсър се намокриха и краката му бързо изстинаха. Той огледа палубата и после се обърна към Джери.
— Обади се на бреговата охрана и им съобщи какво сме открили. Кажи им да не бързат, защото няма оцелели. — В гласа на Мърсър прозвуча заповедническа нотка, каквато не се бе долавяла дотогава.
— Как разбра? — попита Хауард, навеждайки се между двете корабчета.
Комментарии к книге «Ладията на Харон», Джак Дю Брул
Всего 0 комментариев