«Фиона»

2092

Описание

Фиона Чатауърт е довлечена окована във вериги пред Майлс Аскот. Така той вижда за пръв път жената, която ще стане негова съдба: гола, враждебна, изпълнена с омраза. Досега Майлс е получавал всяка жена, която е пожелавал. Но Фиона е дала клетва никога да не се отдаде на смъртня си враг…



1 страница из 204
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
ПЪРВА ГЛАВА

Южна Англия, август 1502 година

Фиона Чатауърт стоеше на самия ръб на стръмната крайбрежна скала и се взираше като замаяна в развълнуваното море на зелените овесени ниви. Долу в ниското се движеха дребни мъжки фигури, нарамили коси. Неколцина препускаха на коне, а друг водеше впряг волове.

Фиона изобщо не погледна към мъжете. Брадичката й беше гордо изправена. Един силен порив на горещия летен вятър се опита да я събори от скалата, но тя стъпи по-здраво на краката си и не се помръдна от мястото си. Щом онова, което й се бе случило, и страшното, което тепърва предстоеше, не бяха успели да я извадят от равновесие, надали един обикновен тласък на вятъра беше в състояние да й стори зло.

Зелените очи бяха сухи, но гърлото й беше пресъхнало и я болеше ужасно. Вече не можеше да диша от насъбралия се в гърдите й гняв, примесен с неизплакани сълзи. Едно мускулче потрепна бързо на бузата й, когато пое дълбоко дъх и се опита да успокои лудо биещото си сърце.

Надигна се нов, още по-силен вятър и медноцветните коси, пуснати свободно на гърба, се разпиляха на всички страни. При това, без тя да го забележи, от шията й се отдели последната перла и се изтърколи по замърсената червена коприна на роклята. Огърлицата, която беше сложила за сватбата на приятелката си, беше скъсана, косата разпусната и в безредие, лицето й цялото в прах и мръсотия — а ръцете брутално вързани на гърба.

Фиона вдигна глава към небето и когато ярката слънчева светлина обля лицето й, дори не примигна. Откак се помнеше, хората твърдяха, че прилича на ангел. Но никога не беше изглеждала така крехка и неземна, както в този момент, когато вятърът си играеше с тежката блестяща коса, загърнала в златна мантия раменете й, а разкъсаната одежда й придаваше вид на мъченица.

Мислите й обаче бяха твърде далеч от ангелските — или поне от християнската прошка и смирение.

— Ще се боря до последен дъх — промърмори тя с поглед, насочен към небето. Очите й потъмняха и придобиха цвета на смарагд, осветен от луната. — Още не се е родил мъжът, който ще ме подчини на волята си. Ще се боря, каквото и да ми струва.

— Да не би да молиш Бога за помощ? — прозвуча подигравателният глас на мъжа, който я беше вързал.

Комментарии к книге «Фиона», Джуд Деверо

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства