«Рийган»

1512

Описание

Облечена само в една тънка нощница темпераментната Рийган — богата наследница на известна фамилия — побягва от дома на предопределения й съпруг. Залутана в нощната тъмнина по кривите улички около Ливърпулското пристанище, тя попада на един млад американец на име Травис. Покорен от нейната невинност и красота, трогнат от безпомощността й, Травис прегръща нежно младото момиче, без да подозира, че тази прегръдка може да трае цял живот…



1 страница из 210
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
ГЛАВА ПЪРВА

Имението Уистън Мейнър, разположено върху два уврата земя, създаваше впечатление за спокоен, дори безгрижен живот. Къщата, намираща се почти в средата на равното пространство, заобиколена от градина, не беше нито голяма, нито помпозна, а приличаше точно на вила на английски благородник от 1797 година. Наблюдателно око обаче щеше да забележи, че две водосточни тръби се бяха откачили от покрива, или че единият край на комина се беше откъртил, а на някои места мазилката на постройката беше започнала да се пука.

От цялата къща само трапезарията беше обилно осветена и в нея се открояваха белезите на овехтялост и занемареност. Тапицерията на старинните кресла беше изтъркана и шарките поизбелели. По високия таван се забелязваха пукнатини в мазилката и на една от стените, където някога беше висяла картина, се очертаваше светъл правоъгълник.

Ала младото момиче, което седеше от едната страна на масата, не забелязваше тези несъвършенства в стаята. То виждаше само мъжа, който седеше срещу него.

Фаръл Батсфърд разположи ръцете си така, че да не изцапа маншетите със соса на печеното. След като сложи парче месо в чинията си, той погледна с тънка усмивка момичето, което седеше срещу него.

— Престани да зяпаш и яж — заповяда Джонатан Нортлънд на племенницата си, преди да се обърне отново към госта. — Е, Фаръл, какво ще кажете за лова във вашето имение?

Рийган Уистън се помъчи да се съсредоточи върху чинията си и дори да поеме няколко хапки, но не успя да ги преглътне. Как можеше да се очаква да стои мирно и да яде, когато до нея седеше мъжът, когото обичаше? Тя хвърли пак скришом поглед към Фаръл и го разгледа през дългите си тъмни мигли. Изглеждаше аристократично с удължения си тънък нос и бадемовидните сини очи. Велуреният жакет със златиста жилетка от брокат под него подчертаваше стройната му, елегантна фигура. Русата коса беше с вкус причесана към продълговатата му глава, само няколко къдрици стигаха до края на снежнобялата вратовръзка.

Рийган въздъхна дълбоко, вуйчо й отново я погледна заканително, Фаръл изтри краищата на тънките си устни.

— Може би моята бъдеща годеница ще благоволи да се разходим на лунна светлина? — попита Фаръл със спокоен глас, като грижливо отделяше думите една от друга.

Комментарии к книге «Рийган», Джуд Деверо

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства